„КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО ВЪПРОСЪТ Е ГРЕШЕН“
Срещам Никола и родителите му за консултация. Умно момче, отлични оценки.
Казвам им: „Помислете в посока хуманитарни науки. Детето е изключително комуникативно и социалните контакти го зареждат. Обича да общува и с по-малки деца, има търпение да им обяснява някакви неща и иска да споделя това, което знае. Преподаването е нещо, което му харесва и го прави с удоволствие.“
Те се замислят. Хуманитарни науки? А къде ще работи? А заплатата? А перспективата?
Вземат решение и го записват в инженерна специалност в технически университет. По-сигурно. По-перспективно. Всички така казват.
Една година по-късно Никола се връща вкъщи. „Мамо, тате… не е моето. Прекъсвам.“
И ето какво губят в този момент:
💸 Не само таксата за първата година 📆 Не само самата година А и нещо много по-важно – мотивация и увереност.
Това е щета, която се поправя години наред.
И всичко това можеше да се избегне с един различен въпрос много преди матурите.